Българска овчарка: описание, хранене и грижи

Българското овчарско куче е уникален домашен любимец по своята природа. Тази порода кучета има специални характеристики и качества, които не са присъщи на никоя друга порода. Основното предназначение на кучето и целта, за която се отглежда е да изпълнява защитни и защитни функции, както и паша.

В статията ще разгледаме историята на произхода на породата, ще се запознаем с отличителните външни характеристики и поведенчески особености на Българската овчарка.

Българското овчарско куче (второто име на породата е „Каракачанско куче“) има много интересна и противоречива история за произхода си. Като цяло няма консенсус сред учени, ветеринари и животновъди по този въпрос, така че в момента има няколко интересни теории.

Така че някои учени уверяват, че това куче е доста древно по отношение на произхода си. Има мнение, че в България през V век сл. Хр. е съществувала стотна порода. И точно по това време е установен първият стандарт за този сорт овчарски кучета, който значително се различава от стандарта, който съществува днес. Привържениците на тази теория в нейното доказателство предоставят думите на владетеля Сандила за кучетата, чиято задача е била да придружават и защитават стадото.

Има и друго мнение, което към днешна дата е събрало по-голям брой привърженици. Смята се, че кучето се е появило на територията на България по времето на траките, които някога са обитавали територията на тази страна. Тези племена са се занимавали с отглеждане на много животни: овце, коне, включително кучета.Още повече, че траките предявявали към последните повишени изисквания по отношение на сила, смелост и издръжливост. Племената давали предпочитание на животни, които имали подчертан защитен и защитен инстинкт. Оттук идва и второто име на овчарското куче - "каракачанско куче".

Но има и трета теория. Според тази категория учени българското овчарско куче е изконно турска порода, появила се и развита именно в тази страна (според историческите източници известно време България е била част от Турция).

Трябва да кажа, че днес тази порода не е много популярна в световен мащаб. Основното местообитание на българското овчарско куче е България. В Русия животно от този тип може да бъде закупено само в една детска стая и след това на доста висока цена.

Като цяло няма международно признат стандарт за българското овчарско куче, тъй като това животно не е широко разпространено извън родината си. Въпреки това през 2005 г. България прие собствен национален стандарт за кучета. Всички чистокръвни представители трябва да се съобразяват с него.

По този начин външният вид на животното трябва да бъде естетически приятен и пропорционален, без забележими значителни отклонения. Скелетът на животното е особено силен, а мускулатурата е мощна. Растежът на животното не надвишава 80 сантиметра при мъжете и 75 сантиметра при женските. Що се отнася до показателите за маса, те трябва да варират от 40 до 60 килограма (съответно, в зависимост от пола).

Анатомичната структура на животното е доста изключителна. Кучето има доста голям череп, чиято предна част се разширява към основата. Ушите са увиснали, а малките очи са поставени доста дълбоко, най-популярният цвят на очите е кафяв. Челюстният апарат, състоящ се от 42 зъба, е добре развит в българската порода. Животното има доста силна мускулатура. Гръдната част на кучето е добре развита и има заоблена форма. Коремът е прибран, а гърбът е прав. Опашката на кучето е закачена. Задните крака на животното са особено масивни и силни.

В зависимост от дължината и структурата на козината се различават късокосмести и дългокосмести български овчарки. И максималната дължина на вълната не надвишава 12 сантиметра... Цветът на животното е съвсем стандартен и включва 2 цвята, основният от които е бял, но петната могат да имат както тъмно сиви, така и черни и кафеникаво-червеникави нюанси.

Веднага трябва да се отбележи, че куче, принадлежащо към описаната порода, ще бъде лоялно само към един човек, един собственик. Въпреки това тя може да има положително и доброжелателно отношение към другите хора, но да обича само един. Това куче е животно, което не обича обичта.

Основната цел на този вид кучета е да изпълняват овчарска работа, на която четириног домашен любимец се приучава от детството. За да може овчарското куче да отговаря на всички необходими изисквания и да може да върши работата си качествено, в него се развиват определени качества:

• недоверие към непознати;
• толерантност към други кучета в глутницата и към добитък;
• подчинение и безпрекословно изпълнение на изискванията на господаря;
• смелост и смелост;
• защитни и защитни качества.

Като цяло и възрастните, и кученцата на българската овчарка са доста непретенциозни животни, които могат да се адаптират към различни условия на околната среда.

Освен това има правило, че кученцата трябва да останат с майка си до навършване на 2 месеца. Преди това те не могат да бъдат разделени.

Ако е необходимо, трябва да изпълните хигиенни процедури: къпане, почистване, разресване. Освен това, последното е особено вярно за дългокосите индивиди. Къпете се веднага щом се замърси, в топла вода и с продукти за грижа, специално предназначени за животни. Също така почистването на очите, ушите и зъбите е задължителна мярка за грижа. Това трябва да се направи с памучни тампони и тампони. Сресваме животното с гребени и четки.

Не забравяйте за превантивните медицински мерки. Не забравяйте да покажете кученцето на ветеринарния лекар, направете всички ваксини и други необходими процедури.

Поради факта, че такива животни се отглеждат за извършване на физическа работа, трябва да се обърне особено внимание на състава на тяхната диета. На първо място, трябва да решите с какъв вид храна ще храните вашия домашен любимец. Има само 2 варианта: суха храна и органична храна. Необходимо е да се разреши този проблем още в първите месеци от живота на кучето. Смесването на двете опции е строго забранено.

Ако изборът ви падна върху естествени продукти, тогава трябва да се придържате към строга рамка и да давате на животното само разрешена храна, а именно:

• постно варено месо;
• ориз;
• елда;
• овесена каша;
• морков;
• тиквички;
• варено зеле;
• ябълки;
• нискомаслени млечни и млечни продукти;
• пилешки яйца (не повече от 2 яйца на седмица);
• варена риба без кости.

Също така, като лакомство, на животното могат да се дадат варени захарни кости, но не по-често от веднъж на 2 седмици. Необходимо е, наред с други неща, да се гарантира, че кучето има безпрепятствен достъп до прясна и чиста питейна вода.

Кучетата от българската порода имат доста високи интелектуални и умствени способности, поради което се поддават добре на обучение, възпитание и обучение. Тези процеси трябва да започнат от самото детство на животното.

Цялото функциониране на кучешката глутница трябва да бъде добре организирано и организирано, работата трябва да бъде структурирана колкото е възможно повече.

След това е необходимо да започнете запознаване с добитъка и да го научите да върши основната си работа - да пасе и защитава стадото.

Отглеждането на български овчарски кучета е доста сложен и отнемащ време процес, към който трябва да се подхожда с особено внимание и внимание.Така че на пръв поглед неопитен човек може да си помисли, че развъждането е придружено от доста ярки прояви на жестокост. Работата е там, че хора, които имат дори най-малките недостатъци, се отхвърлят. Това се прави, за да се осигури еднородност на стадото.

На територията на Руската федерация има само един официален развъдник за български овчарки, който не е самостоятелна организация, а е клон на българска компания. Тук можете да наблюдавате процеса на отглеждане, както и да закупите чистокръвно животно. Средната цена за българско овчарско куче е 45 хиляди рубли.

За още по-интересни факти за българските овчарски кучета вижте следващото видео.